Постинг
04.06.2007 21:44 -
Филия с масло и лютеница
Автор: jiovanio
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2826 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2010 05:07
Прочетен: 2826 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 02.11.2010 05:07
Това май повече подхождаше да го плясна в блога си на 1-ви юни ама нейсе.
Става дума,че животът ми още от ранно детство винаги е приличал на филия намазана с масло и лютеница. И обилно поръсена със сирене.
Ммммммммммм, вкусничко нали?!
Текват порои от секреции само като си помисли човек.
Да, ама не!
Това с филията си е чисто фигуративно казано, разбира се. В реалността нещата си течаха по масло, само когато околните (и най-вече родителите ми) ме оставяха да си играя на спокойствие, да си се мотам из махалата или просто да си блея в небето седнал на някой клон. Да бе, също като маймунките. Тогава наистина всичко си беше гладко, досущ като в клишето „по мед и масло”. Да, ама от време на време на време нещата се понацапваха с лютеница т.н. с кръв след разни неочаквани падания, препъвания или внезапни срещи с някой остър ръб я на ограда я на печка (как пък все ги правеха едни такива остри и на моя ръст). За радост белезите, които останаха са все на скрити места. Под брадата или между веждите де, вие да не си помислихте нещо нецензурно. Бучките сирене, в които се препъвах пък обикновено се появяваха на разни ведомствени събирания на Аптечно управление-Пловдив. Те разбира се бяха я по повод новогодишни коктейли, 8 мартенски запои или разни измислени соц. чествания, на които майка ми постоянно ме мъкнеше със себе си. Там нейните колежки- яки, начервени, едрогърдести и потни лелки се надпреварваха коя ще ме щипе повече и по-зверски по бузките, нослето или дупето. Един чичко пък си позволяваше дори и по пишката твърдейки, че уж да ми порастнела по-голяма ( хомото му с хомо!) После всички една по една или дружно в хор възкликваха какъв съм бил сладур и на кого съм взел очите, на кого носа и разни такива видими органи. За щастие хората които споменаваха си бяха моите си майка и татко. Никой не спомена съседа или пощенският раздавач, така че съм спокоен... Това се търпеше някак си (включително и пощипванията на типажа с кузовски наклоности) ако не бяха целувките на тези лелки. Малеееееееее, то не бяха слюнки , то не бяха миризми, то не бяха тонове червило с които ми омазваха цялото лице. Нищо не ги спираше тези въодушевени каки лъхащи на евтина ракия и цигари, мляскаха си ме като високовакуумни прахосмукачки. Та казвам ви само целувките да бяха добре, ами и за благодарност трябваше да им пея песнички или да им казвам стихотворения, като че ли те не можеха да си научат някое и да си го рецитират сами. Иначе и те пееха цоцоланите, но само след като се напиеха. За капак от време на време майка ми изтриваше всичкото това червило вместо с вода с пръсти намокрени с нейната си слюнка. Женска логика, какво да правиш. Веднъж пък в детската градина с абсурдното име Свобода по повод някакво празненство учителките ми ме облякоха с нещо като гащеризон без крачоли, с накъдрена якичка от картон и пантофки тип цвички. А бе какво да ви разправям. Детство. Добре, че поне успях да си запазя правилната сексуална ориентация.
Ммммммммммм, вкусничко нали?!
Текват порои от секреции само като си помисли човек.
Да, ама не!
Това с филията си е чисто фигуративно казано, разбира се. В реалността нещата си течаха по масло, само когато околните (и най-вече родителите ми) ме оставяха да си играя на спокойствие, да си се мотам из махалата или просто да си блея в небето седнал на някой клон. Да бе, също като маймунките. Тогава наистина всичко си беше гладко, досущ като в клишето „по мед и масло”. Да, ама от време на време на време нещата се понацапваха с лютеница т.н. с кръв след разни неочаквани падания, препъвания или внезапни срещи с някой остър ръб я на ограда я на печка (как пък все ги правеха едни такива остри и на моя ръст). За радост белезите, които останаха са все на скрити места. Под брадата или между веждите де, вие да не си помислихте нещо нецензурно. Бучките сирене, в които се препъвах пък обикновено се появяваха на разни ведомствени събирания на Аптечно управление-Пловдив. Те разбира се бяха я по повод новогодишни коктейли, 8 мартенски запои или разни измислени соц. чествания, на които майка ми постоянно ме мъкнеше със себе си. Там нейните колежки- яки, начервени, едрогърдести и потни лелки се надпреварваха коя ще ме щипе повече и по-зверски по бузките, нослето или дупето. Един чичко пък си позволяваше дори и по пишката твърдейки, че уж да ми порастнела по-голяма ( хомото му с хомо!) После всички една по една или дружно в хор възкликваха какъв съм бил сладур и на кого съм взел очите, на кого носа и разни такива видими органи. За щастие хората които споменаваха си бяха моите си майка и татко. Никой не спомена съседа или пощенският раздавач, така че съм спокоен... Това се търпеше някак си (включително и пощипванията на типажа с кузовски наклоности) ако не бяха целувките на тези лелки. Малеееееееее, то не бяха слюнки , то не бяха миризми, то не бяха тонове червило с които ми омазваха цялото лице. Нищо не ги спираше тези въодушевени каки лъхащи на евтина ракия и цигари, мляскаха си ме като високовакуумни прахосмукачки. Та казвам ви само целувките да бяха добре, ами и за благодарност трябваше да им пея песнички или да им казвам стихотворения, като че ли те не можеха да си научат някое и да си го рецитират сами. Иначе и те пееха цоцоланите, но само след като се напиеха. За капак от време на време майка ми изтриваше всичкото това червило вместо с вода с пръсти намокрени с нейната си слюнка. Женска логика, какво да правиш. Веднъж пък в детската градина с абсурдното име Свобода по повод някакво празненство учителките ми ме облякоха с нещо като гащеризон без крачоли, с накъдрена якичка от картон и пантофки тип цвички. А бе какво да ви разправям. Детство. Добре, че поне успях да си запазя правилната сексуална ориентация.
Много хубаво си го разказал,но снимките ги няма..
цитирайммдаа-тези лелки защо са си въобразили че на момченцата им е приятно да ги дърпат като курви насам-натам а хомотата-за тях им трябва лобоскопия, масова...да живеят жените, да ни се радват, ама след като пораснем за това
цитирайпък аз бях седмото джудже в новогодишното шоу в първи клас и мажоретка-лале на 24 май.
егати соцлудницата!
цитирайегати соцлудницата!
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
За този блог
Гласове: 816
Блогрол