Магията на Живота. Къде е тя?

Всички рано или късно си задаваме този въпрос. Твърде малко от нас обаче достигат до извода, че тази магия е свързана с един основен принцип- Острието на бръснача.
Защото сякаш като на игра Създателят ни е вдъхнал живителен полъх материализирайки ни на тази планета. Подготвил ни е давайки ни всичко от което се нуждаем. Поставил ни е при най-благоприятните (за това прераждане) условия. Помага ни отвсакъде, но и най-вече ни наблюдава как се задържаме върху тънкото въже на живота. Същевременно ни е дал само един определен отрязък от  време върху „острието на бръснача” и ни наблюдава дали ще залитнем. А от другата страна пък онази Черната с качулката, дългите нокти и острата коса за косене  само това и чака. Дебне да ни „свитне” колкото се може по-скоро, преди да сме си изпълнили задачите и сме си изплатили Кармата.

Днес попитах една жена защо никога не споменава бащата на дъщеря си. Оказа се, че е загинал при катастрофа преди 11 години, когато малката е била на 5 а красавицата на 24. Изгубила е Любовта за частица от секундата.
Трагедия ли е това или просто израз на същият този принцип?
Когато в един единствен ден пред дома си видим смачкани автомобили и локви кръв, когато видим майка да дава живот на бебе, в същото време болен от ХИВ да бере душа, а старица  да я отдава, когато лекарите безпомощно отпускат ръце и безнадеждно гледат към ЕКГ монитора, знаем че Животът и Смъртта са в тяхният си динамичен баланс и принципът на Острието на бръснача е  активно  проявен. Знаем само, че на някои е писано да завършат деня живи, а на други не.....

Замисляли ли сте се за Острието на Бръснача? За въжеиграча в цирка?!
За еквилибристиката на живота!? За Любовта и Омразата?! За триумфа и падението?!
За това, че човешкият живот се движи по една тънка и много лесно късаща се нишка. Между битието и небитието. Между реалността и нереалноста. Между фибрите на физическата и нематериалната матрица. По острието на бръснача.
Зная, че звучи абстрактно и повечето ще възкликнат „Майната му! На кой му пука!?”
Но когато се случи на хора около нас, близки или не толкова, или на самите нас...тогава се замисляме.....ако оживеем!
Защото може и да стане по-бързо от едно премигване.
За някои преминаването от едната "действителност" в другата е светкавично. Без време за реакция. С усещането на светкавица и превъртане на „лентата на живота”. Внезапно скърцане на спирачки, удар на ламарини и в следващият момент душата ни е отделена от тялото объркана и незнаеща защо изведнъж е така лека и свободна. За други пък е бавно и мъчително с прояждащ тъканите рак преди най-после да навлязат с облекчение в тунела с бялата светлина.....

По какъвто и начин да стане този „преход” той засяга освен нас самите и много други хора тук на земята. Тези които ни обичат и тези които ни мразят. Тези които ни дължат и тези на които ние дължим. За някои от тях животът извднъж губи смисъл, за други е освобождение, но всички рано или късно ще се отпуснем успокоени в ръцете на ангелите...... и ще преминем от другата страна на острието на бръснача.