За да вървиш по пътя, ученико, си длъжен сам да станеш Път!
Постинги в блога от Март, 2007 г.
13.03.2007 03:42 -
Другата жена
В зашеметяваща червена рокля,
с уверен поглед и развети знамена,
с надменнен поглед и усмивка горда
редом с мене крачи тя … “другата жена”.
В локала на кибиците намига свойски,
съвсем като във филмова игра,
а аз усещам как потъвам бавно
в лепкавата сива самота.
Мъждукащата светлина зад бара
и питащият поглед на мъжа,
в сърцето раната ми се разтваря
и прави самотата още по-сама.
Поръчката сега е друга,
и джинът някак си горчи,
но все пак има си заслуга
( аз забравям),
че тук била си някога и ти!
По чашата червилото сега е чуждо,
а нейният парфюм навява ми тъга,
усмихвам и се вяло
(без да има нужда)
и пак потъвам в безтегловна сивота.
с надменнен поглед и усмивка горда
редом с мене крачи тя … “другата жена”.
В локала на кибиците намига свойски,
съвсем като във филмова игра,
а аз усещам как потъвам бавно
в лепкавата сива самота.
Мъждукащата светлина зад бара
и питащият поглед на мъжа,
в сърцето раната ми се разтваря
и прави самотата още по-сама.
Поръчката сега е друга,
и джинът някак си горчи,
но все пак има си заслуга
( аз забравям),
че тук била си някога и ти!
По чашата червилото сега е чуждо,
а нейният парфюм навява ми тъга,
усмихвам и се вяло
(без да има нужда)
и пак потъвам в безтегловна сивота.
03.03.2007 11:30 -
По острието на бръснача
Магията на Живота. Къде е тя?
Всички рано или късно си задаваме този въпрос. Твърде малко от нас обаче достигат до извода, че тази магия е свързана с един основен принцип- Острието на бръснача.
Защото сякаш като на игра Създателят ни е вдъхнал живителен полъх материализирайки ни на тази планета. Подготвил ни е давайки ни всичко от което се нуждаем. Поставил ни е при най-благоприятните (за това прераждане) условия. Помага ни отвсакъде, но и най-вече ни наблюдава как се задържаме върху тънкото въже на живота. Същевременно ни е дал само един определен отрязък от време върху „острието на бръснача” и ни наблюдава дали ще залитнем. А от другата страна пък онази Черната с качулката, дългите нокти и острата коса за косене само това и чака. Дебне да ни „свитне” колкото се може по-скоро, преди да сме си изпълнили задачите и сме си изплатили Кармата.
Днес попитах една жена защо никога не споменава бащата на дъщеря си. Оказа се, че е загинал при катастрофа преди 11 години, когато малката е била на 5 а красавицата на 24. Изгубила е Любовта за частица от секундата.
Трагедия ли е това или просто израз на същият този принцип?
Когато в един единствен ден пред дома си видим смачкани автомобили и локви кръв, когато видим майка да дава живот на бебе, в същото време болен от ХИВ да бере душа, а старица да я отдава, когато лекарите безпомощно отпускат ръце и безнадеждно гледат към ЕКГ монитора, знаем че Животът и Смъртта са в тяхният си динамичен баланс и принципът на Острието на бръснача е активно проявен. Знаем само, че на някои е писано да завършат деня живи, а на други не.....
Замисляли ли сте се за Острието на Бръснача? За въжеиграча в цирка?!
За еквилибристиката на живота!? За Любовта и Омразата?! За триумфа и падението?!
За това, че човешкият живот се движи по една тънка и много лесно късаща се нишка. Между битието и небитието. Между реалността и нереалноста. Между фибрите на физическата и нематериалната матрица. По острието на бръснача.
Зная, че звучи абстрактно и повечето ще възкликнат „Майната му! На кой му пука!?”
Но когато се случи на хора около нас, близки или не толкова, или на самите нас...тогава се замисляме.....ако оживеем!
Защото може и да стане по-бързо от едно премигване.
За някои преминаването от едната "действителност" в другата е светкавично. Без време за реакция. С усещането на светкавица и превъртане на „лентата на живота”. Внезапно скърцане на спирачки, удар на ламарини и в следващият момент душата ни е отделена от тялото объркана и незнаеща защо изведнъж е така лека и свободна. За други пък е бавно и мъчително с прояждащ тъканите рак преди най-после да навлязат с облекчение в тунела с бялата светлина.....
По какъвто и начин да стане този „преход” той засяга освен нас самите и много други хора тук на земята. Тези които ни обичат и тези които ни мразят. Тези които ни дължат и тези на които ние дължим. За някои от тях животът извднъж губи смисъл, за други е освобождение, но всички рано или късно ще се отпуснем успокоени в ръцете на ангелите...... и ще преминем от другата страна на острието на бръснача.
Всички рано или късно си задаваме този въпрос. Твърде малко от нас обаче достигат до извода, че тази магия е свързана с един основен принцип- Острието на бръснача.
Защото сякаш като на игра Създателят ни е вдъхнал живителен полъх материализирайки ни на тази планета. Подготвил ни е давайки ни всичко от което се нуждаем. Поставил ни е при най-благоприятните (за това прераждане) условия. Помага ни отвсакъде, но и най-вече ни наблюдава как се задържаме върху тънкото въже на живота. Същевременно ни е дал само един определен отрязък от време върху „острието на бръснача” и ни наблюдава дали ще залитнем. А от другата страна пък онази Черната с качулката, дългите нокти и острата коса за косене само това и чака. Дебне да ни „свитне” колкото се може по-скоро, преди да сме си изпълнили задачите и сме си изплатили Кармата.
Днес попитах една жена защо никога не споменава бащата на дъщеря си. Оказа се, че е загинал при катастрофа преди 11 години, когато малката е била на 5 а красавицата на 24. Изгубила е Любовта за частица от секундата.
Трагедия ли е това или просто израз на същият този принцип?
Когато в един единствен ден пред дома си видим смачкани автомобили и локви кръв, когато видим майка да дава живот на бебе, в същото време болен от ХИВ да бере душа, а старица да я отдава, когато лекарите безпомощно отпускат ръце и безнадеждно гледат към ЕКГ монитора, знаем че Животът и Смъртта са в тяхният си динамичен баланс и принципът на Острието на бръснача е активно проявен. Знаем само, че на някои е писано да завършат деня живи, а на други не.....
Замисляли ли сте се за Острието на Бръснача? За въжеиграча в цирка?!
За еквилибристиката на живота!? За Любовта и Омразата?! За триумфа и падението?!
За това, че човешкият живот се движи по една тънка и много лесно късаща се нишка. Между битието и небитието. Между реалността и нереалноста. Между фибрите на физическата и нематериалната матрица. По острието на бръснача.
Зная, че звучи абстрактно и повечето ще възкликнат „Майната му! На кой му пука!?”
Но когато се случи на хора около нас, близки или не толкова, или на самите нас...тогава се замисляме.....ако оживеем!
Защото може и да стане по-бързо от едно премигване.
За някои преминаването от едната "действителност" в другата е светкавично. Без време за реакция. С усещането на светкавица и превъртане на „лентата на живота”. Внезапно скърцане на спирачки, удар на ламарини и в следващият момент душата ни е отделена от тялото объркана и незнаеща защо изведнъж е така лека и свободна. За други пък е бавно и мъчително с прояждащ тъканите рак преди най-после да навлязат с облекчение в тунела с бялата светлина.....
По какъвто и начин да стане този „преход” той засяга освен нас самите и много други хора тук на земята. Тези които ни обичат и тези които ни мразят. Тези които ни дължат и тези на които ние дължим. За някои от тях животът извднъж губи смисъл, за други е освобождение, но всички рано или късно ще се отпуснем успокоени в ръцете на ангелите...... и ще преминем от другата страна на острието на бръснача.
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
За този блог
Гласове: 816
Блогрол