Опит за обява в Интернет сайт за запознанства    Чаровен Дългоушко си търси кривогледата пепелянка, пардон Пепеляшка! Да се отзовават най-вече грозноватички, кривокракички и дрипави среднощни какички с махмурлук, мазоли по петите и липсващ 37-ми номер налъм. Вещицата, която ме насади с тези уши плюейки ме с беззъбата си уста изфъфли, че ако предопределената за мен кукумявка, пардон кукла ги пипнела щели да си спаднат. Ако ли не просто да съм ги смелил на сокоизтисквачката! Иначе няма нищо спешно. Камбаната отдавна дрънна полунощ, бе-ем-ве-то ми се сбръчи на тиква, а балната рокля на мацето се одрипави. И докато си оседлавах крантичката, Пепито (галено от Пепеляшка, демек) куцук-куцук се запиля нанякъде из флиртуалното пространство...  На сутринта наред с  махмурлука ми (горе в тиквата) от джоба на фрака ми се изръси сребърна пантофка увита в салфетка съдържаща надраскан с червило телефонен номер. Дано е нейния, а не на онази очиларка от таксито. И дано е верен, а не импулсен. Пантофката естествено я затрих някъде из боклуците по централаните софийски улици.  Ще я търсим заедно освен ако не я е задигнала пак онази беззъбата Земфира.  
За мен ли?
Ами през повечето време съм кротичък като счетоводител, но понякога се превъщам в неукротим Дзвер. Всичко си зависи от това кой тъп американски екшън съм зяпал по телевизията докато си хапя вечерята. И разбира се от кръвното налягане на звероукротителката!   Камшик и ръководство за опитомяване предоставям само при поискване. Най-сигурното средство обаче си остава душеизтръгването с меко памуче топнато в амброзия.  Или сутрешна закуска от горски ягодки оваляни в течен шоколад и леко разхвърляни върху легло от палачинки.  Алтернативно, може и направо върху спалнята, но непременно сервирани по бельо ""Виктория Сикрет"".  Макар, че според мен тези мъндзърките кюлоти са си чиста проба бастър-марка-етикет-баджак, ама нейсе. Пък и ако в тях има нещо секретно, то аз съм си първи братовчед на Тутанкамон.  
Що се жмуцнах в този сайт ли?
Ами защото всеки път като ме пуснат на разходка от психиатрията, все ще се намери някой имбецил да ми задава едни такива умни въпроси. Например, онзи ден на улицата както миролюбиво си разхождам мобилния си телефон, едно миризливо мангалче (ромче да пиша дето им викат така да звучи по- европейки, макар че миризмата им си е същата) пробва да ме работи по системата Халифакс. Хили ми се насреща и ми намига: -Абе бате, що ти виси това GSM от врата? Викам му: - Ами ти к"во искаш бе, да ми стърчи ли?! Аре, гит бурда! А онуй  хайванчето,  взе че докара цяла сюрия себеподобни, барабар с кака си Зюмбюла. Да ми гледала на пъп да познавала дали ставам за депутат в Народното събрание. Не покрих нормативите. Било ми високо IQ-то. Викам си поне кръвното налягане да ми е ниско да не съм съвсем “капо”.  На спирката на трамвaя за Драгалевци пък, някаква кльощава кощрамба ме киризи иззад очилата си и ми духа цигарен дим в лицето -директно от лявата си ноздра в дясното ми око. И ме пита дали знам нещо за любовния живот на зелената еуглена.  Щяла да пише дисертация и да я защитава пред олигофрените от БАН. Направо ме смля на кьопоолу с тези нейни прокариотни зелени недогледани.  Дадох и телефона на моя психиатър. И той плазмодият си кеси стар ерген от има-няма стотина години, та мисля си може пък и да се колаборират. Вместо това те взели, че се копулирали (ама за малко да колабират, рахитичните),  та забравили за едноклетъчните и сега ме канят за кум. По-късно пък в трена за Каспичан, един червендалест чичко ме зазяпал как си соля бананите и с елегантна парабола ги меткам  през прозореца. По едно време не се сдържа и ме пита: -А бе момче, що ги фърляш тез" банани през джама? Оглеждам го с разбиращо съжаление. Все пак не на всички хора им щракат синапсите горе у манерката. Обяснявам му търпеливо: -Ми, кой яде солени банани бе чиче, т"ва да не са семки!? А той мурука се дави от смях та чак хемороидите му ще цъфнат. После ми се прави на интелигентен: -Въх, амчи  ти семките да не ги захаросваш, бре? Усещам как накладките ми се нагорещяват до червено. Кротко сменям купето.  
Без да засягам някого, но най-трудни са ми автомеханиците.  Миналата зима ми се спука радиатора на оазката та я закарах на ремонт. Докато го чаках онзи омасленият, взех един чук и си се хлопам ритмично по главата. По едно време охлювът излиза изпод един трактор и ме гледа като че ли съм сготвил домашното му синигерче с имамбайлдъ: - Гусподине, що се чукате по главата? Отвръщам му : - Щото като престана ми става едно такова хубаво бе, байно! Що не се пробваш и ти някой ден, а? А оня ме киризи с поглед на кретеноид от Хексагоналната система.  Какво да ги правиш?! Хора всякакви.  Хомо сапиенсовци. Живот! Или както често ми мъдрува Колето, бензинджийчето от Харманли, почесвайки се по «пакета» и помпайки разреден октан в оазката: -Ам Ванка, ам кото а... тва я! – и ми смига многозначително.  А на мен ми идва да зацвиля в тоналността на Фландърска кобила.   Та ви казвам, омръзна ми от тъпотиите на разни неандерталци в реалното и реших да се жмуцна тук в измисленото пространство на бате ви Бил Гейтс... не за друго ами  да видя как е оформен купона. Значи само ша замола да ми пишат най-вече сдухани и лигави мегаломанки, интригантки, наркоманки, нимфоманки, психарки, комплексарки, гювечарки, каруцарки (и...оффф к"во са римува с тез горенаписаните....айде ша сложа и едно... баданарки, ей така за рима и аромат).  Също така истерички, невротички, алкохолички, хигиенички (вече им свикнах и с миризмата), както и материалистки, феминистки, нихилистки, трактористки и... машинистки, спокойно да се композират в моя коловоз. Пепелянките по желание могат дружелюбно да ми съскат в ушната мида. И разбира се най-вече онези каки без комплексите и с фалшивите снимки на фотомодели в профилчето. Или черно-бяла фотографийка на баба си Кунка от село Маймунка, община Орангутановска.

За мен още к"во ? Аз иначе съм си по езиците. Може и панирани. Обикновено като си вървя си говоря сам на себе си, но на чужди езици. Та значи, владея хамерикански, езика на фрицовете, този на матрьошките и малко тореадорски. Вече знам да казвам:  » Оле сеньорита! Уна серевеза, пор фавор!» (за информация на по-начинаещите не става въпрос за порове а за бира) Сега овладявам и този на спагетарите »Чао белла, е коме стай!» («Алоу маце, ко стаа», демек, преведено на езика на живеещите в село Бусманциони, Сицилианска околия) Френският обаче го упражнявам само устно и това си е. C’est la vie. Разбира се, най си кльопам родната си омайна сладка, макар че се напълни с разни американизми, францизми, турцизми и всякакви други подобни клизми.   Ами т"ва е засега.   Аре ауууу ревоар, гуд бай, адиос и там на унва к’во му се викаше аре, вая ком Деус!     07 януари, две-хилядо и седмата година след Христа (малко след деня в който се нахендрихме на европейският.....)